А коя от двете е по - красива ще оставим да преценят читателите.
Красивата Александрина Янкова е татуирала първата буква от името на Даниел на ръката си, но това в светските среди няма значение.
неделя, 13 декември 2015 г.
Катрин Вачева приюти бившия на Александрина Янкова-Поли
Катрин Вачева хвана бившия на Александрина Янкова - Поли актрисата от реалити сериала София ден и нощ. Поредно доказателство че в шоу бизнеса мярка няма! ММА боеца Даниел Илиев замени русокосата красавица от Плевен с дългокраката Катрин. Снимките които ни изпратиха са доказателство, че младият ММА боец има връзка с Катрин.
А коя от двете е по - красива ще оставим да преценят читателите.
Красивата Александрина Янкова е татуирала първата буква от името на Даниел на ръката си, но това в светските среди няма значение.
А коя от двете е по - красива ще оставим да преценят читателите.
Красивата Александрина Янкова е татуирала първата буква от името на Даниел на ръката си, но това в светските среди няма значение.
Пеевски заряза Цвети Янева заради Николета
Пеевски заряза Цвети Янева заради Николета. Водещата на папараци Николета Лозанова затова уплю концерта на планета. Близки до Пеевски разказват че издръжката на Ники е 20 000€ на седмица.
Златка Димитрова разори гаджето си
Златка не си поплюва и харчи със замах парите на гаджето си. Вижте снимки от почивката и във Виена
Николета Лозанова обяви война на Алекс новата на Валери
Николета Лозанова не си намира място от бяс, че бившия и мъж не дойде на рождения и ден заради НОВАТА която си е хванал по - красива от нея, по-млада и е актриса. Валери Божинов се залюби с млада мадама от Плевен. Тя е известна с участието си в реалити сериала София ден и нощ под името Поли. Плевенчанката за кратко време е завъртяла главата на футболиста и в медииното пространство се говори, че вече е изстинало мястото на известната водеща на папараци Николета Лозанова
Николета Лозанова уплю концерта на планета
Николета Лозанова уплю концерта на планета,които тази година се проведе в зала арена армеец. Цялото неделно предаване на Николета беше съсредоточено върху злобните и коментари относно тоалетите на звездите
24 Декември – Бъдни Вечер
Ден преди Рождество Христово празнуваме Бъдни вечер, наричана още Суха или Малка Коледа. На този ден свършват коледните пости, започнали на 15 ноември на Коледни Заговезни.
На Бъдни вечер важна роля имат бъдникът, трапезата, каденето на дома и обредните хлябове. Бъдникът трябва да бъде право тригодишно дърво. В старите български традиции млад момък го отсичал, донасял го вкъщи и го палел в огъня. Народът вярвал, че бъдникът поддържа огъня в домашното огнище през цялата година. Обредните хлябове на този ден са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят със специални ритуали и песни.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна с нечетен брой постни ястия. По традиция се приготвя варено жито, варен боб, сарми с ориз, ошав. Слагат се също кромид лук, мед, сушени плодове, ракия, вино. На масата трябва да присъства сурово жито, счукан чесън с орехи, сол, оцет, вода и колакът от Игнажден. Изпича се прясна пита със сребърна пара. На когото се падне паричката, през цялата година ще бъде здрав, честит и ще носи пари в къщата.
Вечерята на Бъдни вечер протича в семеен кръг. Най-възрастният в семейството прекадява с тамян първо масата, а след това всички останали стаи и помещения в дома, двора и обора. Народът вярва че каденето прогонва злите сили.
Останалият от празничната трапеза хляб се слага на високо, за да израсне високо и реколтата. При сядането около масата се поставя чиния и за Богородица. През нощта софрата не се прибира, защото съществува вярване, че починали роднини ще дойдат на вечеря.
На 24 декември се гадае за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта, за здравето на хората от семейството, за предстоящи бракове.
През нощта тръгват коледарчетата. Те са момчета от 8 до 12 години, които посещават домовете. Коледарчетата носят дрянова пръчка украсена със сухи плодове, цветни кончета и пуканки. За тях домакинята на къщата трябва да е приготвила още от сутринта колачета, които им дава заедно със сушени плодове.
На Бъдни вечер важна роля имат бъдникът, трапезата, каденето на дома и обредните хлябове. Бъдникът трябва да бъде право тригодишно дърво. В старите български традиции млад момък го отсичал, донасял го вкъщи и го палел в огъня. Народът вярвал, че бъдникът поддържа огъня в домашното огнище през цялата година. Обредните хлябове на този ден са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят със специални ритуали и песни.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна с нечетен брой постни ястия. По традиция се приготвя варено жито, варен боб, сарми с ориз, ошав. Слагат се също кромид лук, мед, сушени плодове, ракия, вино. На масата трябва да присъства сурово жито, счукан чесън с орехи, сол, оцет, вода и колакът от Игнажден. Изпича се прясна пита със сребърна пара. На когото се падне паричката, през цялата година ще бъде здрав, честит и ще носи пари в къщата.
Вечерята на Бъдни вечер протича в семеен кръг. Най-възрастният в семейството прекадява с тамян първо масата, а след това всички останали стаи и помещения в дома, двора и обора. Народът вярва че каденето прогонва злите сили.
Останалият от празничната трапеза хляб се слага на високо, за да израсне високо и реколтата. При сядането около масата се поставя чиния и за Богородица. През нощта софрата не се прибира, защото съществува вярване, че починали роднини ще дойдат на вечеря.
На 24 декември се гадае за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта, за здравето на хората от семейството, за предстоящи бракове.
През нощта тръгват коледарчетата. Те са момчета от 8 до 12 години, които посещават домовете. Коледарчетата носят дрянова пръчка украсена със сухи плодове, цветни кончета и пуканки. За тях домакинята на къщата трябва да е приготвила още от сутринта колачета, които им дава заедно със сушени плодове.
Дневникът на едно СИРАЧЕ ПО КОЛЕДА...
Дневникът на едно сираче сутринта
Сънувах сън-беше Коледа, а аз на този празник не плачех от болка, а от радост,че имах семейство.Имаше големи подаръци под украсената с чудни играчки и гирлянди елха. Всичко изглеждаше сякаш беше излязло от коледна приказка. Имаше един подарък, който беше отделен от другите, на него имаше листче с моето име, отворих го, а в него имаше макетна сиропиталището, в което живея, тогава се събудих.
следобеда:
Цял ден стоя в стаята си и гледам през прозореца, всъщност както всеки друг ден, другите деца от сиропиталището са навън и играят със снега, който беше покрил всичко, единствения подарък, който получаваме всяка Коледа. Въпреки детската глъчка всичко изглеждаше някак си пусто и мрачно, сякаш целият свят беше заспал.
вечерта:
Всичко беше както обикновено, все едно никой не знаеше, че е Бъдни вечер. Храната бе прекалено оскъдна дори и за обикновен ден. Исками се да заспя, поне в сънят намирам покой, а може пак да сънувам, че имам семейство. Но сънят не идва!
Денят на двадесет и четвърти декември. Примамливо подкупващ сняг. Бели преспи се гонят из партината и се скриват зад коледните елхи, вещаещи много красиви мигове, породени от безбройните подаръци и песни, който вече се чуват. Безгрижното сияние на зимното слънце играеше върху мраморните стасуи, заобикалящи прекрасната къща.
Дневникът на едно богаташко дете
сутринта на Бъдни вечер:
Никой не ме разбира. Защо родителите ми не ми дават подаръците. Искам ги сега! Какво толкова -това е само един празник, никой нямаше да го харесва, ако ги нямаше подаръците.Как ми се ще да видя моите, но не мога да ги намеря.
следобеда:
Писна ми да ги търся тези подаръци. Никой не се интересува, че аз не искам да чакам. Мразя Коледа!
вечерта:
Както всеки ден масата беше отрупана с всякакви ястия- това пак доказва, че този празник не е нищо особено без подаръците. Дано заспя по-бързо, за да дойде утре - да не чакам още много.
Денят на двадесет и пети декември
Дневникът на сирачето
сутринта:
Коледа - нищо необикновено, дори една картичка не получих. Защо ли се учудвам, нищо не очаквах и пак съм разочарован. Ще ми се да имах семейство.
обяд:
Дойдоха репортери от местната телевизия, бяха направили фондация за подпо-магане на сираците от домовете. Носеха мого подаръци, дрехи и храна- всички бяха много щастливи, и аз се радвах, но защо дрехите не могат да ме прегърнат.
следобеда:
Дойде едно семейство, което искаше да осинови дете. В момента говори с управителката на сиропиталището.
вечерта:
Осиновиха ме! Имам семейство!
Дневникът на богаташкто дете
вечерта на двадесет и пети декември:
Родителите ми осиновиха дете, и сега имам брат. Това е толкова нечесно, сегаобръщата внимание само на него, дори му дадоха половината ми подаръци. Коледа е ужасен празник!
Дневникът на сирачето
късно вечерта:
Новите ми родители са много мили, но сестра ми май не ме харесва, държи се мно-го грубо с мен. Някой ми беше казал, че на Коледа стават чудеса и си мисля дали има по-голяма магия от това просто да ти бъде топло и да чувстваш, че някъде си желан, да получиш прегръдка и да знаеш, че утре като се събудиш да знаеш, че няма да си сам. Трябва просто да вярваш в Коледа!
Коледа е традиция, тя е мит, легенда. В коледата има всичко онова, което нанас би ни се искало да бъде. Коледа има не само в България, тя е навсякъде, има я в моя град, има я в моя квартал, има я и в моя дом.
Сънувах сън-беше Коледа, а аз на този празник не плачех от болка, а от радост,че имах семейство.Имаше големи подаръци под украсената с чудни играчки и гирлянди елха. Всичко изглеждаше сякаш беше излязло от коледна приказка. Имаше един подарък, който беше отделен от другите, на него имаше листче с моето име, отворих го, а в него имаше макетна сиропиталището, в което живея, тогава се събудих.
следобеда:
Цял ден стоя в стаята си и гледам през прозореца, всъщност както всеки друг ден, другите деца от сиропиталището са навън и играят със снега, който беше покрил всичко, единствения подарък, който получаваме всяка Коледа. Въпреки детската глъчка всичко изглеждаше някак си пусто и мрачно, сякаш целият свят беше заспал.
вечерта:
Всичко беше както обикновено, все едно никой не знаеше, че е Бъдни вечер. Храната бе прекалено оскъдна дори и за обикновен ден. Исками се да заспя, поне в сънят намирам покой, а може пак да сънувам, че имам семейство. Но сънят не идва!
Денят на двадесет и четвърти декември. Примамливо подкупващ сняг. Бели преспи се гонят из партината и се скриват зад коледните елхи, вещаещи много красиви мигове, породени от безбройните подаръци и песни, който вече се чуват. Безгрижното сияние на зимното слънце играеше върху мраморните стасуи, заобикалящи прекрасната къща.
Дневникът на едно богаташко дете
сутринта на Бъдни вечер:
Никой не ме разбира. Защо родителите ми не ми дават подаръците. Искам ги сега! Какво толкова -това е само един празник, никой нямаше да го харесва, ако ги нямаше подаръците.Как ми се ще да видя моите, но не мога да ги намеря.
следобеда:
Писна ми да ги търся тези подаръци. Никой не се интересува, че аз не искам да чакам. Мразя Коледа!
вечерта:
Както всеки ден масата беше отрупана с всякакви ястия- това пак доказва, че този празник не е нищо особено без подаръците. Дано заспя по-бързо, за да дойде утре - да не чакам още много.
Денят на двадесет и пети декември
Дневникът на сирачето
сутринта:
Коледа - нищо необикновено, дори една картичка не получих. Защо ли се учудвам, нищо не очаквах и пак съм разочарован. Ще ми се да имах семейство.
обяд:
Дойдоха репортери от местната телевизия, бяха направили фондация за подпо-магане на сираците от домовете. Носеха мого подаръци, дрехи и храна- всички бяха много щастливи, и аз се радвах, но защо дрехите не могат да ме прегърнат.
следобеда:
Дойде едно семейство, което искаше да осинови дете. В момента говори с управителката на сиропиталището.
вечерта:
Осиновиха ме! Имам семейство!
Дневникът на богаташкто дете
вечерта на двадесет и пети декември:
Родителите ми осиновиха дете, и сега имам брат. Това е толкова нечесно, сегаобръщата внимание само на него, дори му дадоха половината ми подаръци. Коледа е ужасен празник!
Дневникът на сирачето
късно вечерта:
Новите ми родители са много мили, но сестра ми май не ме харесва, държи се мно-го грубо с мен. Някой ми беше казал, че на Коледа стават чудеса и си мисля дали има по-голяма магия от това просто да ти бъде топло и да чувстваш, че някъде си желан, да получиш прегръдка и да знаеш, че утре като се събудиш да знаеш, че няма да си сам. Трябва просто да вярваш в Коледа!
Коледа е традиция, тя е мит, легенда. В коледата има всичко онова, което нанас би ни се искало да бъде. Коледа има не само в България, тя е навсякъде, има я в моя град, има я в моя квартал, има я и в моя дом.
Коледни аромати
Кои са 5-те най-често асоциирани с Коледа миризми и аромати?
Канела
Канелата е основният мирис на Коледа! Срещаме я и в украсата – от канелени пръчици, което е доста актуално в Западна Европа, например, дори и да не е много познато у нас. Срещаме я и в сладки, баница, дори в постни манджи и украси!
Съвет: няколко пръчици канела завържете като украса в Коледния си венец или на елхата, така миризмата на канела ще е в целия ви дом!
Бор или елха
Миризмата на борче или елхичка е най-приятната, особено непосредствено около Коледните празници. В последните години с еко тенденциите използването на изкуствени елхи доминира и все пак, ако държите на този аромат у дома – купете си еко-елхичка жива в саксия или просто няколко клонки бор.
Съвет: за украса може още през есента, по време на малка разходка, да си съберете красиви шишарки, нападали из гората и с тях да накичите елхата си през декември.
Портокал
Цитрусовите плодове като цяло и най-вече портокалът, който е най-популярен и достъпен са също олицетворение на коледните празници. Може би защото е зима и организмът има нужда от витамин C, а може би защото са свежи и много ароматни – цитрусите неизменно присъстват на всяка коледна трапеза!
Съвет: обелете кори от портокали и просто оставете из дома си, така миризмата на свежо ще е по-дълго с вас.
Карамфил
Карамфилът също е сред ароматите, навяващи Коледа. Най-вече популярен покрай коледните меденки, друга негова интересна форма на употреба е в комбинацията с портокал в истински парфюм-украса за дома. Подобен портокал с карамфил е изключително симпатичен и евтин подарък и може да зарадва мнозина.
Съвет: използвайте тънкокор портокал и само карамфилчетата с достатъчно дълги дръжки.
Ванилия
Ванилията е най-масово популярният вкус. Често войната за най-обичан се води между ванилия и шоколад. Всъщност защитниците на шоколада биха казали, че Коледа има повече вкус на шоколад, отколкото на ванилия. Но все пак – в случая говорим за мирис. Ванилия на пръчици отново става и за украса и за приятно ароматизиране на дома.
Съвет: също както канелата – използвайте ванилия на пръчици за украса на Коледния венец или елхата, или просто поставете във фруктиерата или във ваза.
Канела
Канелата е основният мирис на Коледа! Срещаме я и в украсата – от канелени пръчици, което е доста актуално в Западна Европа, например, дори и да не е много познато у нас. Срещаме я и в сладки, баница, дори в постни манджи и украси!
Съвет: няколко пръчици канела завържете като украса в Коледния си венец или на елхата, така миризмата на канела ще е в целия ви дом!
Бор или елха
Миризмата на борче или елхичка е най-приятната, особено непосредствено около Коледните празници. В последните години с еко тенденциите използването на изкуствени елхи доминира и все пак, ако държите на този аромат у дома – купете си еко-елхичка жива в саксия или просто няколко клонки бор.
Съвет: за украса може още през есента, по време на малка разходка, да си съберете красиви шишарки, нападали из гората и с тях да накичите елхата си през декември.
Портокал
Цитрусовите плодове като цяло и най-вече портокалът, който е най-популярен и достъпен са също олицетворение на коледните празници. Може би защото е зима и организмът има нужда от витамин C, а може би защото са свежи и много ароматни – цитрусите неизменно присъстват на всяка коледна трапеза!
Съвет: обелете кори от портокали и просто оставете из дома си, така миризмата на свежо ще е по-дълго с вас.
Карамфил
Карамфилът също е сред ароматите, навяващи Коледа. Най-вече популярен покрай коледните меденки, друга негова интересна форма на употреба е в комбинацията с портокал в истински парфюм-украса за дома. Подобен портокал с карамфил е изключително симпатичен и евтин подарък и може да зарадва мнозина.
Съвет: използвайте тънкокор портокал и само карамфилчетата с достатъчно дълги дръжки.
Ванилия
Ванилията е най-масово популярният вкус. Често войната за най-обичан се води между ванилия и шоколад. Всъщност защитниците на шоколада биха казали, че Коледа има повече вкус на шоколад, отколкото на ванилия. Но все пак – в случая говорим за мирис. Ванилия на пръчици отново става и за украса и за приятно ароматизиране на дома.
Съвет: също както канелата – използвайте ванилия на пръчици за украса на Коледния венец или елхата, или просто поставете във фруктиерата или във ваза.
Истина или мит за коледните чорапи
Няма писмени сведения защо и кога се е появила традицията, но и до днес тя е жива, въпреки че в различните страни има своите вариации
В нощта на Коледа хиляди деца по целия свят закачат своя чорап до камината с надеждата Дядо Коледа да го напълни с подаръци и лакомства.
Макар и привнесен обичай, при нас в последните години той набира все по-голяма популярност. В седмиците преди коледните празници по витрини и сергии се появяват чорапи с различни цветове, размери и декорация и мисълта да бъдат напълнени с вкусни изненади радва както децата, така и възрастните.
Защо и откъде се е появила традицията на коледния чорап няма писмени сведения. Съществува история, преправяна в различните държави, която разказва следното:
Живял някога богат мъж, който имал три дъщери. Съпругата му починала и трите момичета останали на неговите грижи. След като загубил цялото си състояние в безсмислени или неуспешни предприятия, те били принудени да се преместят в малка схлупена къщурка, където девойките сами готвели, чистели и шиели дрехите си.
Когато дошло време да се омъжват, бащата с ужас си дал сметка, че те нямат никакво зестра и по тази причина не могат да си намерят добър съпруг.
Свети Никола знаел за тревогите му и искал да помогне, но не можел да го направи през деня. Една нощ той спрял до прозореца на къщата, надникнал и видял, че всички са си легнали. До камината видял чорапите на трите сестри, изпрани и оставени да съхнат.
Свети Никола се качил на покрива и пуснал през комина три кесии със злато, които паднали в чорапите на девойките. На следващата сутрин, когато момичетата се събудили, открили в чорапите си достатъчно злато, за да се омъжат.
Традицията започва в няколко европейски страни. В началото децата окачвали един от своите чорапи, но след време били направени специални коледни чорапи, които да служат за тази цел.
В много семейства съществува традицията чорапите да се ушиват или изплитат вкъщи и на всеки да бъде избродирано името на неговия притежател.
В някои страни обичаят със закачянето на чорапите има своите разновидности. Във Франция децата слагат обувките си пред камината - традицията е останала от времето, когато са носели дървени обувки.
В Холандия пък малчуганите пълнят обувките си със сено и моркови за коня на Синтерклас. В Унгария децата излъскват обувките си, преди да ги оставят близо до вратата или перваза на прозореца.
Италианчетата оставят своите обувки навън в нощта на Богоявление, когато минава добрата стара вещица Бефана и оставя в тях подаръци.
В Пуерто Рико пък малките палавници поставят зеленина и цветя в малки кутии и ги слагат под леглата си за камилите на трите влъхви.
В нощта на Коледа хиляди деца по целия свят закачат своя чорап до камината с надеждата Дядо Коледа да го напълни с подаръци и лакомства.
Макар и привнесен обичай, при нас в последните години той набира все по-голяма популярност. В седмиците преди коледните празници по витрини и сергии се появяват чорапи с различни цветове, размери и декорация и мисълта да бъдат напълнени с вкусни изненади радва както децата, така и възрастните.
Защо и откъде се е появила традицията на коледния чорап няма писмени сведения. Съществува история, преправяна в различните държави, която разказва следното:
Живял някога богат мъж, който имал три дъщери. Съпругата му починала и трите момичета останали на неговите грижи. След като загубил цялото си състояние в безсмислени или неуспешни предприятия, те били принудени да се преместят в малка схлупена къщурка, където девойките сами готвели, чистели и шиели дрехите си.
Когато дошло време да се омъжват, бащата с ужас си дал сметка, че те нямат никакво зестра и по тази причина не могат да си намерят добър съпруг.
Свети Никола знаел за тревогите му и искал да помогне, но не можел да го направи през деня. Една нощ той спрял до прозореца на къщата, надникнал и видял, че всички са си легнали. До камината видял чорапите на трите сестри, изпрани и оставени да съхнат.
Свети Никола се качил на покрива и пуснал през комина три кесии със злато, които паднали в чорапите на девойките. На следващата сутрин, когато момичетата се събудили, открили в чорапите си достатъчно злато, за да се омъжат.
Традицията започва в няколко европейски страни. В началото децата окачвали един от своите чорапи, но след време били направени специални коледни чорапи, които да служат за тази цел.
В много семейства съществува традицията чорапите да се ушиват или изплитат вкъщи и на всеки да бъде избродирано името на неговия притежател.
В някои страни обичаят със закачянето на чорапите има своите разновидности. Във Франция децата слагат обувките си пред камината - традицията е останала от времето, когато са носели дървени обувки.
В Холандия пък малчуганите пълнят обувките си със сено и моркови за коня на Синтерклас. В Унгария децата излъскват обувките си, преди да ги оставят близо до вратата или перваза на прозореца.
Италианчетата оставят своите обувки навън в нощта на Богоявление, когато минава добрата стара вещица Бефана и оставя в тях подаръци.
В Пуерто Рико пък малките палавници поставят зеленина и цветя в малки кутии и ги слагат под леглата си за камилите на трите влъхви.
Рецепта за коледни сладки
Коледни сладки
Продукти
600 гр брашно тип 500
400 гр масло
400 гр захар
300 гр лешници
3 бр. яйца
1 пак. канела на прах
Приготвяне
1. разбъркайте добре маслото и към него прибавете захарта, смлените ядки, 3 яйца и канелата
2. Добавете брашното. Направете от сместа една топка и я оставете на хладно
3. На следващия ден разстелете тестото с дебелина 5 сантиметра и го нарежете с метални формички
4. Намажете сладките с масло
5. Изпечете ги в тавичка на 210 градуса 10 минути
Подредете сладките в метална кутия, където ще се запазят за по-дълго време.
Това е моя резултат от приготвянето на коледни сладки. Боя за украсата може да закупите от големите супермаркети.
Коледни вълнения
Наближават коледните празници,а с тях и нашите вълнения, най-вероятно вече сте започнали да търсите подаръци - и изненади за своите близки. За мен е много вълнуващо това изживяване. Още повече както знаем трябва да се съобразим с вкуса и желанията, написани в писмата до дядо Коледа. Ако не можете да вземете решение относно какво да подарите не забравяйте, че една красива картичка като тези, които съм качила по-надолу в поста, винаги успяват да докоснат сърцата на тези на които ги подаряваме! Съвременни или не, картичките са посланник на добри чувства и пожелания.
Мечтаната коледна атмосфера
Добър вариант за коледен подарък
Абонамент за:
Публикации (Atom)